„ВОТ И ВЕЧЕР ЖИЗНИ...”
Дмитрий Борисович Кедрин (1907-1945 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ВЕЧЕР НА ЖИВОТА
Вечер на живота. Късна вечер.
Няма огън вкъщи, студ е пак.
Лампата догаря. Няма вече
да прогонва идващия мрак.
Утро, в моето прозорче падай!
Ангел на нощта! Смирен мълвя:
Искам пак да видя слънце младо –
в първата полвина на Деня!
Ударения
ВЕЧЕР НА ЖИВОТА
ВЕчер на живОта. КЪсна вЕчер.
НЯма Огън вкЪшти, стУд е пАк.
ЛАмпата догАря. НЯма вЕче
да прогОнва Идваштия мрАк.
Утро, в мОето прозОрче пАдай!
Ангел на ношттА! СмирЕн мълвЯ:
Искам пАк да вИдя слЪнце млАдо –
в пЪрвата полвИна на ДенЯ!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Дмитрий Кедрин
ВОТ И ВЕЧЕР ЖИЗНИ...
Вот и вечер жизни. Поздний вечер.
Холодно и нет огня в дому.
Лампа догорела. Больше нечем
Разогнать сгустившуюся тьму.
Луч рассвета, глянь в мое оконце!
Ангел ночи! Пощади меня:
Я хочу еще раз видеть солнце –
Солнце первой половины Дня!
---------------
Руският поет и преводач Дмитрий Кедрин (Дмитрий Борисович Кедрин) е роден на 4/17 февруари 1907 г. в с. Берестово-Богодуховски рудник (сега с. Шчегловка), Донбас, близо до Донецк. Пише стихотворения от 9-годишна възраст. Учи в Днепропетровския железопътен техникум (1922-1924 г.), през 1923 г. работи във в. „Грядущая смена” и ръководи литературното обединение „Молодая кузница”, издаващо едноименно месечно списание. През 1929 г. е арестуван и изкарва близо две години в затвора. След освобождаването му от 1931 г. живее в гр. Митищи, в Подмосковието, работи в многотиражката „Кузница” на Митищинския вагонен завод и като литературен консултант при московското изд. „Молодая гвардия”. Превежда поезия от украински, белоруски, литовски, грузински и др. езици. Публикува поезия в издания и литературни сборници като „Красная новь”, „Октябрь”, „Новый мир”, „День советской поэзии”, „Победители” и др. В началото на Великата отечествена война Кедрин е освободен от военна служба заради слабото му зрение, но заминава като доброволец на Северозападния фронт, където е кореспондент на авиационния в. „Сокол Родины” (1942-1944 г.). Лирик, майстор на историческата поема и баладата, той е автор на творчество с широка поетична гама, свързана с руската природа, историята на Русия, великите руски личности и др. Единствената издадена приживе стихосбирка на Кедрин е „Свидетели” (1940 г.), най-известни сред творбите му са баладата „Зодчие” (1938 г.), поемите „Строители” (1938 г.) и „Конь” (1940 г.) и стихотворната драма „Рембрандт” (1940 г.). На 18 септември 1945 г. загива под колелата на влак около с. Тарасовка, Московска област. Предполага се, че е убит.